ЗЛОУМЍШЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е резултат от зъл умисъл, който е продиктуван от зъл умисъл; злонамерен. Той бил отровен със злоумишлена цел от тоя чорбаджия, за да може да му вземе недвижимите имущества. З. Стоянов, ЗБВ I, 142. Какви сетнини може да възема такваз една злоумишлена и разбъркана политика, не може да ся предвиди. Π. Ρ. Славейков, ПХС, 6. Злоумишлена постъпка. Злоумишлени действия.
2. Остар. Който е със зъл умисъл; злонамерен, зломислен. Когато се случи нещо с Асеня, всичкото ще се стовари на злонамерения, злоумишления Петра, а ние, като предани слуги на Асеня и верни синове на отечеството, ще се въоръжим против Асеньова враг и ще запазим престола от зломишлениците. В. Друмев, И, 47.