ЗЛОУМЍШЛЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от злоумишлен; злонамереност. От запазеното прошение се вижда колко горчивини са създадени ненужно поради фанатизъм, злоумишленост и лоши чувства към свободолюбивия Раковски. В. Трайков, ГСР, 152.
