ЗЛОУПОТРЕБÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от злоупотребя като прил. 1. Който е присвоен незаконно, с користни цели. Злоупотребени пари. Злоупотребени средства.
2. Остар. Книж. Който е потискан; унижен, онеправдан. Бедният народ, угнетен и злоупотребен до висока степен, начна да ся изтребява, да гине постепенно, както островитяните. П. Кисимов, ОА II (превод), 176.