ЗЛОУПОТРЕБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; злоупотребя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Извършвам злоупотреба (в 1 знач.). Касиерът на една известна столична банка беше злоупотребил грамадна сума пари и накрай сам се предал на властта. Г. Райчев, Избр. съч. II, 110.

2. Непрех. С предл. с. Непочтено използвам за лична изгода положението си или обстоятелствата в даден момент. У вас все още има хора, които се отдават на слабостите си, които злоупотребяват с общественото си и служебно положение. Й. Демирев и др., ОС, 108. – Знаете ли, понякога ми причиняват много мъчнотии различни шантажисти, хора, които злоупотребяват с положението и връзките си. В. Нешков, Н, 109. Ние злоупотребяваме с властта, особено когато имаме медийна власт. ЛВ, 2017, бр. 27, 6. // Непочтено се възползвам от качествата или отношението на някого. „Вие злоупотребявате с нашето гостоприемство...“ Ив. Вазов, Съч. XI, 104. Някои ученици злоупотребяват със свободата, що им давам, и с моите добри обноски. Т. Влайков, Съч. III, 47. – Месец и половина ни върти – продължи Велизаров, – месец и половина злоупотребява с нашето търпение. К. Калчев, ЖП, 193. Той е добряк донемайкъде и ние го обичаме, макар и да злоупотребяваме с неговата добрина. А. Карима, СбЦГМГ, 85. Няма нужда хората да знаят твоите работи. Бъди сдържан към тях, за да не злоупотребяват те с тебе. Ст. Грудев, АБ, 202.

3. Непрех. С предл. с. Проявявам неразумно, некоректно отношение към нещо, използвам нещо неразумно. Цивилизацията ни загива, ако продължим да злоупотребяваме с природата. С, 2006, бр. 4922 [еа]. Горите са общ организъм и не трябва да ги делим или да злоупотребяваме с тях за сметка един на друг. Гора, 2008, бр. 3, 12. // Некоректно използвам, преиначавам факти, събития за постигане на някакви цели. Необходимо е да престанем да злоупотребяваме с историята за прокарване на интересите на малка част от политическия елит, който не мисли доброто на своя народ и предизвиква щети в ущърб на региона. Д, 2009, бр. 295 [еа].

4. Непрех. С предл. с. Пристрастено, прекалено употребявам нещо (обикн. алкохол, наркотици). – Какво?... Да пия ли? .. Аз никога няма да злоупотребявам с това. Работата ме поглъща напълно. Но тя съзна, че той вече злоупотребяваше, защото в ресторанта също беше изпил няколко чашки. Д. Димов, Т, 187. // Разш. Прекалявам с използването на нещо. Ако злоупотребяваме с торовете, разсадът ще ни зарадва с прекрасен растеж и ще получим такива гиганти, че ще ни е трудно дори да си представим какво да правим с тях. Земя, 2018, бр. 66 [еа]. Макар често да злоупотребяваме с прилагателни като „уникален“, „единствен“ и „пионер“, когато искаме да опишем нашите герои, в момента няма по-точни думи. Тема, 2012, бр. 29 [еа]. злоупотребявам се, злоупотребя се страд. от злоупотребявам в 1 знач. злоупотребява се, злоупотреби се безл. – Вие сте предупреждавали? – процеди той през зъби. – Да, господин началник, няколко пъти – уверяваше младият инспектор. – И специално за детския труд, с който там се злоупотребява, нарочно ви обърнах внимание. П. Спасов, ХлХ, 114.


Източник: Речник на българския език (онлайн)