ЗЛОЧÈСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Злочест (в 1 знач.). Небе, море и въздух покриха ся от страшен мрак, а лютото стремление на бурята цяла нощ не престана да люлее между живот и смърт злочестните пътници. П. Кисимов, ОА I (превод), 66. Иванка считат за най-честит на тойзи свят, но колко е Иванко злочестен, колко страшно се мъчи той в душата си – това никой, никой не знае! В. Друмев, И, 18. И като не отдават никаква почит на родителите си, достигат после да бъдат най-злочестни хора на света, а някои и твърде опасни. У, 1870, бр. 3, 34.