ЗЛОЧЕСТЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Злочест (във 2 знач.). Когато дохождаше злочестивият ден, тогава закачваха всичките да ся скърбят и да оплакват горко слепотата си. БО, 1847, бр. 3, 10.
2. Нечестив, безбожен. Тоя празник [Рождество Богородично] е от първите времена на нашата черква, но особено е утвърден на ефеския събор, когато е посрамен злочестивият Нестор. З. Петров и др. ЧБ, (превод), 228. Една ближна гора [в ада] ся отваря и захваща да хвърга нагоре едни разпалени стълбове. Къде бягате, ο вий злочестиви смъртни! Д. Попов, СбРС (превод), 70-71.