ЗЛОЧЍНЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Книж. Злосторник; злотворник, злосторец, злотворец, злочинник. – Отровени от лъжата на тоя свят – вие виждате злочинците другаде, ставате съучастници, затваряте си очите нарочно и търсите виновници там, гдето те не са. Вл. Полянов, ПП, 245. Нахлуването на въстаническите групи в селата се съпровожда с народни митинги и с наказание на изменници и злочинци. Д. Казасов, ВП, 643. Един прост стар хайдутин ми говореше едно време така: „Ние сме пратени от бога да вардим сиромасите и да наказваме злочинците, а ако е така, то трябва да бъдем честни, правдолюбиви и чистосърдечни.“ П. Хитов, МП, 28.