ЗЛОЧЍНСТВО, мн. -а, ср. Книж. Грубо нарушение на установените обществени норми, непристойно действие, с което се причинява някому зло; безчинство, злосторничество, злосторство. Той се стремеше преди всичко да разгаря омразата на по-будните монахини към митрополита. Затова често разправяше за злочинствата му. А. Христофоров, А, 150. А пакости и злочинства михайловистите вършеха всеки ден. Безследните нощни изчезвания и уличните явни убийства продължаваха. П. Илиев, ЛВ, 18. Няма ли сиромаси, не ще има и прекалено богати. Ще изчезнат кражби, злочинства, вражди. Ц. Церковски, Съч. III, 284. – Когато ся человек предаде на злочинства, той не може лесно да си остави нравът. К. Величков и др., ЛБ (превод), 17.