ЗЛОЯ̀Д, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който яде малко и е придирчив, капризен към храната. Не зная дали ви се е случвало да се катерите по горуните, да се изморите и да седнете на сянка за обяд! Най-обикновеното ядене би ви се сторило сладко, колкото и злояди да сте, какъвто бях и аз. Кр. Григоров, ОНУ, 69. Купи за утре малко зелен грах – примолвам ѝ се аз. – Да купя, ама знам, че няма да го ядете – отвръща Радка. – И вие сте злояди като мене. Н. Стефанова, ОС, 88. Хранеше се добре и не можеше да се каже, че бе злояд – надхвърляше вече стоте кила. Г. Караславов, Избр. съч. ΙΙ, 356. Злоядо дете.