ЗЛЪЧ1, злъчтà, мн. няма, ж. Силна ненавист, омраза; злоба, язвителност, жлъч1. Още имаше да говори Голям Крушко, ако да не беше го обзела силна злъч – той махна с ръка и изтърси един пиперлив израз, каквито селяните често си разменят по време на кавги, а също в минути на ярост и негодувание. Б. Обретенов, С, 18. Спиро Гущеров го изпрати с премрежени от злъч очи. Не можеше той да понася веселия му поглед. Н. Каралиева, Н, 57. Той ще го накара да се задъха от злоба, да се дави в собствената си злъч. А. Гуляшки, Л, 520.
ЗЛЪЧ2, злъчтà, мн. няма, ж. Остар. и диал. Жлъчка1; злъчка1, жлъч2. Злъчта са смеся с извареното ястие, което е като каша излязло от стомаха в червата и отделя питателния сок от другите части. К. Кесаров, ЧНУ, 46. По мнението на старите лекари в кръвта ся заключват разни мокроти, помежду които за по-главни броят и злъчта. Ч, 1871, бр. 18, 594.