ЗЛЪ̀ЧКА1 ж. Остар. Жлъчка1. Злъчката ѝ била пукната, стомахът ѝ бил нервен, уж все диета пази, пък на втория ден на Коледа половината рибица от прасето оплюскала! Чудомир, Избр. пр, 40. Не е добре със здравето. Има язва, злъчката му не е в ред. М. Марчевски, П, 173. Злъчката се съдържа в продълговато мехурче, разположено около черния дроб. Δ Главни съставни части на злъчката са злъчните соли и холестеринът. Δ Злъчката периодично се излива в стомаха.
◊ Изливам си / излея си злъчката срещу някого. Разг. Давам израз на неприязнени чувства спрямо някого, на недоволство, яд, омраза спрямо някого. Капка мед, блато (ока) злъчка <и оцет>. Диал. Употребява се, когато някой с постъпките си допринася малко добро и много зло. Повдигам / повдигна злъчката на някого против някой друг. Разг. Предизвиквам у някого омраза, злоба, ненавист към някого. Обновителната сила на тази възраст ги плаши и им подига злъчката, защото им разваля безмълвието. Таквизи отрицатели на младежа са намират изобилно в сичките български градища. Ч, СбПер. п Ι, 98. Тяхното [на кадъните] присъствие и участието им в конвоя, естествено е, че трябваше да подигне повече злъчката на заптиите. З. Стоянов, ЗБВ III, 191. Пуква ми се / пукне ми се (спуква ми се / спука ми се) злъчката. Разг. 1. Силно се изплашвам. В тъмнината от страх щеше да ми се пукне злъчката. 2. Обхваща ме силен гняв, яд; много се разгневявам. Колата ми се повреди насред път и закъснях. Злъчката ми се пукна.
ЗЛЪ̀ЧКА2 ж. Остар. и диал. Злъч1; жлъч1, жлъчка2. Госпожа Тихова трепереше и наливаше думите си със злъчка не защото беше студено. Тази нейна опозиционност идеше от несполуката да стане шеф на комисията по събиране подаръците. Изместиха я други. Хр. Радевски, Избр. пр III, 238-239. – Сега нямам нищо против, поздравявам ви! – каза Кандов със злъчка и седна в ъгъла. Ив. Вазов, СбНУ ΙΙ, 46. Те пеят... И дива е тяхната песен, / че злоба ги дави в кипежа си бесен / и сълзи изстисква на бледни лица, / че злъчка препълня сърца угнетени, / че огън в главите разсъдък суши. П. К. Яворов, Съч. I, 59. Зла вражда у него / кипи и яде го – / какво зло да стори, / кого да събори. / От злоба, от злъчка / стори да разгъчка / правата народни. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 197.
ЗЛЪ̀ЧКА3 ж. Само в съчет.: Синя злъчка. Цикория; жлъчка3.
ЗЛЪ̀ЧКА4 ж. Диал. Жълт кантарион.
– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.