ЗЛЪЧЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Злъчен2; жлъчен2, жлъчкав2. Не знаеш ли, че сатира злъчлива / на туй време докарва зло. Π. Ρ. Славейков, НМК, 79.
