ЗЛЪ̀ЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на злъчен2; жлъчност, язвителност, саркастичност. – Аман съм рекъл от патенти и от даване! – завърши с някаква злъчност бае Цено. Т. Влайков, Съч. III, 7. Ние ще се задоволим да приведем следующето, в което и най-нагло се изказва неговият закоренял песимизъм, злъчност и отсъствие на вяра в доброто. К. Величков, ПССъч. VIII, 40.