ЗМÈЙНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Който се отнася до змейно или принадлежи на змейно; змейски, змеев, змейов. Змейнова сестра Еленка – / тя на Марийка думаше: / Марийке, снаа братова, съблечи дреи вашански. / Облечи дреи нашански, / нашански дреи змейнови, / змейнови златни премени“. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 29. И Тодори са нажали, / на клето сърце намили, / па зе бели половеци, / па ми на вода отиде / на змейновото кладенче. Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 43.