ЗМÈЙОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Змеев; змейнов, змейски. – Няма вече от що да се боите, мои сестрици. Идете сега в змейовите градини. Н. Райнов, КЧ II, 40. Някъде през ниви и ливади / се синеят змейови грамади; / там злочесто нощ и ден / чезне либето по мен. Н. Ракитин, Ст II, 121. Врътнала [Дана] бели котлета, / па си йотиде, йотиде / на змейовото кладенче, / излива Дана, налива, / коги се Дана изправи, / на небо стоят змейове. Нар. пес., СбВСтТ, 344.
◊ Змейова къща. Диал. Долмен. Шъпнат [горите] отколешни легенди. Чак от времето на тракийските конници и техните прочути ковачи, гравьори и свирачи, от времето на техните светилища и змейови къщи (долмени), та до елинска и римска доба. Ст. Станчев, ПЯС, 100.