ЗМÈЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до змей, който е свързан със змей или принадлежи на змей; змеев, змейов, змейнов. По-определено се знае от народните песни и сказания за живота на змейовете зиме по нас, като се посочват и техните постоянни жилища – пещерите и змейските дупки. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 26. – Милке мари, като си няма, пък не си грозна, все можеш да се мериш с една вдовица със змейска опашка! К. Петканов, ОБ, 248-250. А пък ти поразходи се / там в зелената дъбрава. / Там е змейски вир: пази се / от водата му лукава. Ив. Вазов, Съч. IV, 127.
ЗМÈЙСКИ. Нареч. Обикн. в съчет.: По змейски. Както е присъщо, както подобава на змей. Змеят одрал всичкия дивеч, нахвърлял месо на огъня да се пече и казал на Хитър Петър: „Сядай, побратиме, да ядем“. Седнали. Змеят зел да яде змейски. Д. Манчев, БЕ ΙΙ, 69. Дора [дворът] я пълян със змейове, / змейове йоощи змейници. / Тия Стовянки думаха: / - Разфърляй ваща премяна, / да та премяним по змейски. Нар. пес., СбНУ ΧLII, 51.