ЗМÈЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от змей; малък змей. Захванаха [змейовете] да хвърлят едри искри, по-едри от шаранови люспи. Кога зърнах, а оно всека люспа се преобръща на змейче! Станаха много змейчета... попълниха цялата планина! М. Георгиев, Избр. разк., 167. Потръгнал ми й Богдан юнак / по юнасто, по левяство, / срешкум срешна младо змейче. Нар. пес., СбНУ XV, 6. Мене ме, мамо, змей либи, / змей либи, змей шъ ма земе. / Кат ми вечар дохогя, / и тази вечар шъ доде: / змейове с коне хранени, / змеици в злати кучии, / змейчета в кола писани. Нар. пес., СбНУ X, 21.
ЗМЕЙЧÈ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от змея̀; змийче. Тяйко му Николу думаше: / „Да даде господ, сино льо, / жена ти камък да стане, / децата дребни змейчета, / около камък да пищат!“. Нар. пес., СбБрМ, 137. – Не бой ми се, млада кръшченице, / не ке змия тебе да уапе, / не е змия, а е младо змейче. Нар. пес., СбНУ X, 27.