ЗМИЕВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който по външния си вид прилича на змия; змиеобразен, змиеподобен. Те минаваха над обширни зеленикави полета, над някакви странни гори от ниски, чепати и безлистни дървета, които сплитаха змиевидните си клони като камшици. Елин Пелин, ЯБЛ, 102. Плужъци пълзяха по изкорубените змиевидни корени, големи бели пърхутки се пукаха под краката на хората и плашеха конете. Ст. Загорчинов, ЛСС, 17. Сводести мостчета хвърлят дъгите си над тесни реки и змиевидни пътища се провират нагоре. ОФ, 1961, бр. 5137, 2. И свежест повява от букова шума, / и чуй се, бучи водопад в тишината! / В прохлада от горската шума / тече змиевиден потокът. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 204-205. Змиевидна риба.