ЗМИЕВЍДНО. Нареч. от змиевиден; змиеобразно, змиеподобно. Те продължаваха с колата по планинското шосе, което се извиваше змиевидно над пропасти. Д. Димов, Т, 650. Какво странно дърво! То се разклонява в някакви своеобразни чепати положения, извива клоните си змиевидно и завършва с цветове. К. Кюлявков, СПП, 23.


Източник: Речник на българския език (онлайн)