ЗМЍЙКА ж. Диал. Умал. от змия; малка змия, змийче. Два са орли бият горе на небето, / двя са змийки бият долу във полето. Нар. пес., СбНУ XXV. 47. Мама си Димчо думаше: / – Стани ми, Димчо, стани ми. / – Не мога, мамо, да стана, / земя ми снага призела, / змийки ми очи изпили! Нар. пес., СбНУ IX, 54.


Източник: Речник на българския език (онлайн)