ЗМЍЙЦА ж. Диал. Обикн. в съчет.: Сабя змиица. Нар.-поет. Остра и тънка сабя, която се огъва, вие като змей (змия); змеица. Той са качи на враня конче / и намери пушка ми бойлийа, / и препаса сабля ми змийца. Т. Панчев, РБЯд, 137.
– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник на Н. Геров, 1908.