ЗМИЙЧÈ, мн. -та, ср. Умал. от змия; малка змия. – Гледам насреща, на един голям камък сред водата, едно мъничко змийче. Д. Калфов, КР, 89. Лови гущери и змии, ще ти поиска табакерата уж да си направи цигара, а ще ти пусне някое змийче. Й. Йовков, ПГ, 244. Насреща сяно гореше, / вов сяно пищат змийчета – / Гьорги си гега проточи, / та си змийчета извади. Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 75.
Прен. Презр. Като сказ. опред., приложение или в обръщение, обикн. във възкл. изр. За изразяване на отрицателно отношение към човек, който е хитър, коварен или зъл, злобен. – Интригантка! Змийче! – поднови разходките си между бюрата Ненчева, като се задъхваше от гняв. ВН, 1966, бр. 4654, 6. Хитро змийче, нахална авантюристка! Така здраво беше оплела мъжа ѝ, че ако стане нещо, той щеше да иде на бесилката. X. Русев, ПЗ, 300. Трябва да бъде спокоен, много спокоен. Нито за миг да не забравя, че той е силният, а тоя човек зад бюрото, макар да изглежда от камък, е едно жалко, презряно змийче. А. Гуляшки, Л, 520.
– Друга (диал.) форма: зъмчè.