ЗМИЯ̀ ж. 1. Влечуго с дълго извиващо се люспесто тяло без крака. Serpens. Близо до каменната ограда растеше коприва и бучиниш, жълтееха се тикви, но към тия места Нона винаги изпитваше страх, защото още от малка бяха я наплашили, че там има змии. Й. Йовков, ЧКГ, 102. – Тука се въдят много змии. Преди три дни свако ни доде на гости от Иржи с каручката. На пътя видял една змия на кълбо и не я прогонил, ами препуснал конете върху нея. А. Каралийчев, НЗ, 210. – Ако трепеш змия, трябва да ѝ смачкаш главата, иначе току виж – обърнала се и те ухапала за петата. П. Вежинов, ВР, 81. – Щом е змия, може дори и мъртва да е, с премазана, с отсечена глава, но – страх ме е! Д. Калфов, КР, 88. Змията умира и отровата си държи. Послов. Който е хапан от змия, не се бои от гущер. Послов. Змия да ти влезе в пазвата, зло да ти не влезе в къщата. Послов. Който е хапан от змия, той и от червея се бои. Послов. Потъващият в морето и за змия се хваща. Послов. Змии да ти изпият очите. Клетва. Змия и откъм опашката не се пипа. Погов. Парите и змията излъгват. Погов. Змия усойница. Змия пепелянка.
Прен. Презр. Като сказ. опред., приложение или в обръщение, обикн. във възкл. изр. За изразяване на отрицателно отношение към човек, който е хитър, коварен или зъл, злобен. „Дявол да вземе и мене, и виното, а най-вече оная змия Ралука!“ – продума той на себе си. „Позна, че имам пари, и ме погъделичка по болното място!“ Ст. Загорчинов, ДП, 313. – Кого продаде? Мъжа си!... Тоя, с когото спиш, когото уж си обичала цял живот... Змия! А. Гуляшки, СВ, 126. – И ти, вероломнико, змио гнусна, на която трябваше да стъпча главата още при Клокотница... Ив. Вазов, Съч. XX, 90. Свекърва ми / люта змия; / тя ме хока, / тя ме бие / на два деня / по три пъти. Ц. Церковски, Съч. I, 183.
2. Само мн. Зоол. Подразред студенокръвни безкраки влечуги от разред люспести, с тънко, дълго тяло, покрито с люспи, обикн. обитаващи подземни дупки или каменисти слънчеви места, някои от които са отровни. Serpentes. Тропически змии. Отровни змии.
◊ Водна змия. Неотровна змия, от зеленикавосива до черна на цвят, с по едно жълто или бяло петно от двете страни на главата, която живее в сладководни води. Natrix natrix. Дълги водни змии често се извличаха на припек в копривата на горния край. Г. Караславов, Избр. съч. I, 91. Една водна змия беше хванала жаба. Коремът на жабата беше надут там, дето змията бе забила зъбите си. Ем. Станев, ПГВ, 94. Върху бялата етажерка блестяха няколко стъкленички. Втората бе пълна с навита спирално водна змия. Цв. Ангелов, ЧД, 217-218. Гърмяща змия. Кротал1. Crotalis duzissis. Известно е, че гърмящите змии – кроталите, са с почти неразвито зрение и освен това притежават съвсем слаб слух. Ц. Цанев и др., ЧП, 94.
~ Бълвам змии и гущери. Обикн. срещу някого. Разг. В силно раздразнено състояние съм и говоря язвително, с озлобление, с омраза срещу някого или по някакъв повод. – Не си седите на парцалите, ами сте се заловили за тази пуста политика. Змии и гущери бълват душманите, парче по парче ще ви режат, ако им паднете. В. Нешков, Н, 381-382. Той чувствуваше, че почвата под краката му се изплъзва. И в последния ден бълваше змии и гущери срещу своя силен и неуязвим противник. Т. Влайков, Съч. III, 257. Бягахме от оси, налетяхме на змии. Диал. Ирон. Сполетя ни по-голямо зло. Виждам / видя змия да си покаже нозете. Разг. Ирон. Казва се за нещо, което е невъзможно да стане. – И той е изедник. Видяла ли си змия да си покаже нозете, та и той пари на заем да ти даде. Г. Караиванов, ЮМ, 71. Вия се като змия в палец. Диал. Много се измъчвам от нещо, терзая се за нещо. Влязла (свила ми се) е змия в кесията; змия ми е в кесията. Разг. Голям скъперник съм, свиди ми се да дам пари за нещо. – Не дава нито счупен бан. Свила му се змия в кесията... Ив. Вазов, Съч. XVIII, 12. – Гъбав е с пари, но те са закопани и счупена пара не дава... Сякаш – змия му е в кесията. Ив. Вазов. Съч. VIII, 154. Да плюя на змия в устата, ще я отровя; змия ми е плюла в устата. Разг. Много съм зъл, проклет. Държа (нося, крия, турям) змия в пазвата си; свила ми се е змия в пазвата. Разг. Грижа се за някого, смятам го за близък, като му се доверявам, без да подозирам, че той ми причинява зло, че действа срещу мене. – Да го имам за верен човек, да го храня, да го туря пред всички. Змия съм държал в пазвата си аз, змия! Й. Йовков, АМГ, 51. Който реши Мария да остане в България, все едно, че е турил в пазвата си змия. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 470. – Ние се чудим защо така безбожно ни ограбват. – Змия се свила в пазвата ни, Гергане! – обади се старият учител бай Васил Караиванов. К. Калчев, ЖП, 16. Змии варя. Диал. Силно съм разгневен, кипя от яд. Имам змия усойница в устата. Диал. Имам зъл език, говоря лошо за хората. Като змии в змиярница (змиярник) са се оплели (заплели). Диал. Много са се оплели, заплели. Като змии на змиище сме събрани. Диал. В много голямо количество, накуп сме събрани. Като змия се вия (извивам). Разг. Много, силно се вия, извивам. Той [Искърът] се гърчи, вие като змия около канарите на историческия Урвич. Ив. Вазов, Съч. XVII, 14. Като змия се извива трена между хълмовете. Ал. Константинов, Съч., 99. Тялото на танцьорката се извиваше като змия. Като змия (усойница) лют (сърдит). Разг. Извънредно много лют, сърдит. Като клъцнат (ухапан) от змия скачам / скоча (скоквам / скокна). Разг. Внезапно и бързо скачам, обикн. от изненада, страх и др. – Ти си жив, а тебе те мислят за умрял. Огнянов скокна като клъцнат от змия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 166. Като пребита змия влача се (влека се). Разг. Едвам, с последни сили, изнемощяло се влача (влека). Тя искаше да си мята детето. „Знаеш ли, че ако не се умориш заедно с детето, ще се осакатиш и ще се влечеш през целия си живот като пребита змия, та ще проклеваш часа, когато си турила ръка на рожбата си!...“ Ц. Гинчев, ГК, 133. Ловя змиите с людски ръце. Диал. Използвам другиго при извършване на опасна и рискована работа, от която ще извлека облаги. Настъпвам / настъпя змия<та> на (по) опашката. Диал. Скарвам се с човек, който може да ми навреди, напакости. От змия плюнка вземам (ще взема). Разг. Ирон. Нищо не вземам. Няколко пъти Остеня се канеше да иде при него, да му поиска кое-що, но старата не даваше. „От змия плюнка ще вземеш!“ – говореше тя и после целия ден кълнеше „хайдутина“ и мъжа си, който се оставил да бъде ограбен толкова лесно. Кл. Цачев, ГЗ, 19. Смачквам / смачкам (смазвам / смажа, удрям / ударя) главата на змията. Разг. Унищожавам или обезвреждам най-големия си неприятел. След около час списъкът на лицата, които трябваше да бъдат арестувани, бе готов. – Струва ми се, от града са множко.. – Ръководителите – рече Касаветов. – Смачкай на змията главата, ако искаш да си спокоен. Г. Караславов, ОХ IV, 217-218.
– Други (диал.) форми: зъмя̀ и змея̀.