ЗМИЯ̀РНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Място, обикн. пусто и затънтено, където има много змии. – Тоя ли пущинак се откъсна от сърцето им! – тюхна се Къньовица. – Не им ли стига, че ни изпратиха до сами морето, ами и тоя змиярник ни дадоха отгоре! А. Гуляшкя, СВ, 322. С него аз се „осмелих“ да навляза в бучинишовия гъсталак на запустялото място, за което казваха, че е „змиярник“. Кр. Тулешков, НЗ, 62. Нещо се провлече под краката ѝ и тя отскочи, без да забележи гущера. – А брей .. защо ни доведе в тоя змиярник? Ст. Даскалов, ЕС, 240. // Развъдник на змии за получаване на змийска отрова. Бутантан. Тъй се казва змиярникът в околността на Сан Паулу, дето се отглеждат като скъпи питомци най-опасните отровни змии за добиване на серум против смъртоносното им ухапване. Св. Минков, ДА, 79-80.
2. Прен. Студено, пусто и неуютно помещение, обикн. рядко обитавано. – Ами ти що не си палнеш огнец? Та стои ли се в такъв змиярник без огън! А. Гуляшки, ЗР, 237.
◊ Като змии в змиярник са се оплели (заплели). Диал. В много голямо количество са се оплели, заплели.
ЗМИЯ̀РНИК2, мн. -ци, м. 1. Многогодишно тревисто растение със стреловидни листа и яркочервени отровни зърнести плодове; змийско грозде, змийска хурка. Arum maculatum. Сходно е кръстосаното опрашване при змиярника. Ролята на околоцветника се поема от обвивката на съцветието. М. Воденичаров и др., ЕБ, 139.
2. Бот. Род многогодишни тревисти растения с продълговати листа и отровни зърнести плодове. Arum.