ЗНА̀ЕН, -àйна, -àйно, мн. -àйни, прил. Поет. Който се знае, който е познат; известен. – С какво е известен Тутракан? – пита някой от гостите. – С прекрасните лозя, с дълбоките изби – знайни още от времето на древните римляни. Н. Стефанова, РП, 9. Тук са чакали да се появят в пределната черта на Адриатика тримачтовите галери, натоварени с плячка из знайни и незнайни страни. К. Константинов, ПЗ, 140. Човешкий разум бий се и терзае / от памтивека; висшата си цел / поставил: да проникне и познае / незнайното зад знайния предел. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 136. Славяни, тъй ся наричаха скупщината на народите от индогерманското произхождение, .. и бяха известни и знайни под имената сармати. Пч, 1871, кн. 4, 57.