ЗНА̀ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от зная и от зная се. – Френски знаем толкова малко, че това не може да се нарече знаене... Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 9. – Знаеш ли нещо? – За знаене – нищо не знам – отговори Чаневица. Д. Спространов, С, 308. – „Чурешко, църна чурешко, / щом пролет цветиш, чурешко, / църни чуреши не радаш? / Дали от бога, господа / или от пусто знаене?“ Нар. пес., СбВСт, 5. От много знаене глава не боли. Погов.