ЗНА̀ЙНИЦА ж. 1. Остар. и диал. Жена, която много знае; умница. – Зная от що е буйна тази нива. Силата на нейната земя иде от друго. – Щом си голяма знайница, кажи! – прекъсна я Милена. К. Петканов, СВ, 54.
2. Диал. Жена, която разбира от много неща и най-вече умее да лекува болести; знаителка, знахарка (Н. Геров, РБЯ).
3. Остар. Жена, която може да гадае, да предсказва бъдещето; гадателка. Самовилите се наричат често с името веди, което значи знайници, познавачки. Те са верни знайници на съдбата на човека, която отгатват или сами нареждат като орисници или наречнщи. Б. Ангелов, ЛС, 40.