ЗНА̀ЙНО. 1. Нареч. от знаен; известно. Но благоверният съпруг [на птицата кадънка] мразеше врабеца, знайно по какви причини и не повярва на интригите му. Елин Пелин, Съч. II, 133.
2. При гл. съм в 3 л. ед. Означава, че нещо се знае, известно е на всички. Както е знайно, комитетите пишеха писмата си със симпатическо мастило. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 33. – С що се борим ние, немощните, срещу силните. – Знайно е с що, и ние имаме десница и меч – обади се предишният дързък глас. Ст. Загорчинов, ДП, 461. Знайно е, че у добър майстор дори и по-лоши сечива са добри. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 7.