ЗНАК, знàкът, знàка, мн. знàци и (рядко) знàкове, след числ. знàка, м. 1. Предмет, поставен специално на определено място, за да посочва, че там се намира нещо или че е станало нещо. Току пред поста се вижда малка могилка, обраснала с висока трева, измежду която стърчи бял камък. Такива знаци по границата имаше много. Й. Йовков, ЧКГ, 26. Трифон стои с пушката баш на просеката, па уж се прикрива зад триангулачния знак, дето в селцето му викат бандера. Й. Радичков, СР, 115. Гробовете на юнаците биле обрасли в бурен и са забравили от секиго, защото никакъв знак не им са поставил. З. Стоянов, ЗБВ I, 143. На заминуванието си през еди-коя си планина съгледах твърде много знакове и разумях, че в онази околност ся намира рудница за въглища. С. Попов и др., ТБП, 36-37. Граничен знак. Топографски знак.
2. Изображение, което служи за съкратено и условно представяне на предмет, явление или отношения между тях. На масата имаше празна чаша, а до нея – една стъклена туба с червен кръст върху етикета ѝ – знак, че лекарството е отровно. Й. Йовков, ЧКГ, 316. На малката схема, която изобразяваше Трънска и Брезнишка околия, личеха отчетливо малки кръгчета със синьо мастило, стрелки, които извиваха в различни посоки, знаменца, квадратчета и други знаци, всеки от които имаше особено значение. Сл. Трънски, Н, 670. Географските елементи на картата – релефът, климатът, селищата и др. – са нанесени върху нея с условни знаци. На всяка карта има легенда за условните знаци. Геогр. VIII кл, 1965, 14. Той държеше в дясната си ръка с някаква тържественост кленова пръчка, по която бяха изрязани с нож много странни знаци. Ст. Загорчинов, ЛСС, 148. // Елемент от графичната система, от писмото на даден език. През време на хилядолетното робство нашествениците във Виетнам изгорили всички писмени паметници на страната: на хартия, на пергамент, на дърво. Дори разбили каменните плочи и монументи, където имало писмени знаци. Ал. Гетман, ВС, 37. Ханските йероглифи съществуват отпреди три хиляди и повече години и са едни от най-старите писмени знаци в света. ЛФ, 1958, бр. 40, 4. Българите, още в IX столетие, получили и кириловската азбука, в замяна на скудните писмени знакове, състоящи из черти. А. Шопов, (превод) Н, 1882, кн. 5, 50-51. Новото писмо приличаше на еврейското, на арабското и на арменското. Тук-таме за най-голямо свое удивление откриваше по някой български езически знак. Й. Вълчев, СКН, 237. Кръстен знак. Числен знак. Буквен знак. Математически знаци. Химически знаци. Знак за събиране. Знак за изваждане. Знак за равенство. Стенографски знаци. Нотни знаци. Препинателни знаци. Въпросителен знак. Удивителен знак. Топографски знаци.
3. Предварително установен или уговорен начин за предаване на някакво съобщение, обикн. чрез определени думи, звуков или светлинен сигнал. – Помогни ми да кача дисагите си, човече! – счу се на Бачо Киро. Гласът на отца Матея Миткалото бе това, той добре го позна. С тия слова, уговорен знак, се срещаха те в лозята край Търново. Зл. Чолакова, БК, 42. Той ѝ описа точно откъде ще мине и как ще върви, на кое място ще каже условния знак и какво трябва да прави по-нататък. Г. Караславов, Избр. съч. V, 364. – Тъй сме се наговорили отпреди. Вие да сте готови и чакайте условния знак – три гърмежа един след друг. Д. Марчевски, ДВ, 165. От Дунава изпищя параходна тръба, знак, че параходът напуща пристанището: Ив. Вазов, Съч. XXIV, 64. Ослушваше се, сякаш чакаше да долови нечии стъпки, някакъв знак. Д. Спространов, ОП, 197.
4. Предмет или изображение, чрез което се познава принадлежност към нещо или длъжност, сан на някакво лице или функцията на дадена институция. Макар всички да се знаеха, че са от един и същ народ и език, всяко племе и дори всеки род си имаше своя носия, свои накити и знакове, свои обичаи и привички. Д. Талев, С II, 138. Войнишки рог поздрави трикратно заминаващите и императорския знак, носен от царски скопец, начело на чета славянски наемници. Ст. Загорчинов, ЛСС, 14. Най-личен от тях беше един достопочтен старец, украсен със знакове на най-висок царски болярин. Ив. Вазов, Съч. XIV, 9. Бойка извади бързо отличителните командирски знаци от джоба си, закачи ги на ревера си и тръгна с маршова стъпка да рапортува. Отеч., 1977, кн. 11, 12.
5. Свободно или предварително уговорено движение (обикн. с ръка или с глава), предназначено за общуване, с което се цели да се накара някой да схване, да разбере нещо или да извърши нещо. Комитетът се качи на специално приготвена трибуна и председателят даде с ръка знак, че ще говори. Елин Пелин, Съч. IV, 238. Йоле направи знак с ръка на другарите си да почакат и тръгна с тихи стъпки след стария ханджия. Д. Талев, И, 499. Аз станах прав, той с ръка ми даде знак да седна отново. А. Дончев, ВР, 70. – Хайде слизайте – каза той спокойно, като даде знак с ръка и с глава. Д. Калфов, Избр. разк., 261. Правя отрицателен знак. Δ Правя утвърдителен знак. Δ Давам знак, че искам думата.
6. Обикн. с предл. на или следв. изр. със съюз че. Доказателство или указание за съществуването, извършването или настъпването на нещо. Дядо Гено веднага посегна за емфието, а това беше сигурен знак, че е разсърден. Й. Йовков, ΒΑΧ, 12. Това ръкостискане на двамата противника беше знак на примирение. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 158. Примерът ѝ ободри и мене и сестрите ми, и разделихме се, без да подаде никой най-малък знак от слабост и малодушие. К. Величков, ПССъч. I, 4. Слънцето огря. То при изтичанието си е червено като кръв, това е знак, че днес ще бъде много горещо. Ил. Блъсков, (превод) Китка V, 1886, кн. 13, 11. Мъдреци са изрекли отколе, / че когато те хвали врагът – / туй е знак, че си в грешния път. Хр. Радевски, Б, 28. Мълчанието е знак на съгласие. // Разг. Някакво известие за някого или от някого. Всеки ден, всеки час тя е чакала със сърце, отмаляло от любов и горчиви съмнения някаква вест, едно мъничко писъмце, една едничка думичка. Колко сили щеше да ѝ донесе само един, какъв да е знак от него. Г. Караславов, ОХ, 420. – Шест години минаха оттогава, Момчиле, шест дълги години богу се молех и тебе чаках, а ти бягаше далеко, ни вест пращаше за себе си, ни знак даваше. Ст. Загорчинов, ДП, 446. Кога кукне пак / в гъстия шумак / птица кукувица – / ще ти пратя знак. Елин Пелин, ПБ, 50. // Отпечатък или следа от нещо; диря. Зимен път, ти прекосваш пустинните / и безбрежни долини от сняг. / Две дълбоки бразди – верен знак, / че по тебе кола е преминала. А. Далчев, С, 26. Той беше невидим, фантом, или сянка. / Озове се в черква, мерне се в седянка, / покаже се, скрий се без знак и без след, / навсякъде гонен, всякъде приет. Ив. Вазов, Съч. I, 171-172. Събирали ся оръжията на въстаниците, които ся покорили, и до два дни нямало да остане в планината нито име, нито знак от бунтовниците. Дун., 1876, бр. 1070, 37. // Остар. Следа от удар, порязване, зарасла рана и под.; белег. Кръвта беше престанала по бузата му, само знак още оставаше от раната. Ив. Вазов, Съч. X, 81. Но вярвате ли вий, че стар, зараснал знак / от рана нявгашна – боли и работи кат жива рана пак. К. Христов, ВС, 81. Ако някой бие или удари един чиновник, във време на изпълнение на службата му или по причина на упражнената му служебна власт, затваря ся от шест месеци до две години, даже ако не е станало то с оръжие и ако не ся е появило знак на рана. Ф. Перец и др., НЗ, 35.
7. Остар. Характерна особеност, по която може да се определи нещо; признак. Но Соколов не мърдаше, нито даваше знак за живот. Ив. Вазов, СбНУ II, 66. Гледаше, че се зареждат все сухи и топли сутрини, без роса, без влага. По тия знаци Иван Белин предричаше суша. Й. Йовков, ΒΑΧ, 155. Творчеството на повечето наши писатели, колкото да носи знакове на чуждо влияние или колкото и да е индивидуално, съдържа струи, които произлизат от общия източник на българското народно творчество. Б. Ангелов, ЛС, 82-83. В животните, които са подпаднали в болестта, появяват ся някакви си знакове, от които може да ся угади, че болестта ся появява чрез тях. Дун., 1866, бр. 85, 2. // Остар. Отличителен белег. – В кой месец си веке? – В четвъртия. – Така и си мислех. Е, добре си, добре си: да немаш никакъв страх. Излезли са ти веке знаци и щом те са в ред, сичко си е в ред. Д. Талев, ПК, 764. Съобразно с поднесената приключена бележка на отличителните му знакове, да ся улови реченият убиец. С. Попов и др., ТБП, 36. Рибата има такива знакове, по които лесно може да се познае от другите животни. Т. Икономов, ЧПГ, 57.
8. Остар. Знамение, предзнаменование. – Лоши, лоши времена идат! Знаци по небето видели, казват, звездобройците, опашати звезди се явили – за мор ли, за бран ли голяма тълмят! Ст. Загорчинов, ДП, 233. Той подигна очите си към звездите, но сега не търси в тях знаци и поличби, а му се струва, че вижда очите на бога. Й. Йовков, ΒΑΧ, 154. Цялото село приказваше за Димовото хоро на велики петък. Старите хора го тълкуваха като лош знак. К. Петканов, МЗК, 144. Понякога се сепваше – побояваше се от богохулните си мисли. Разкайваше се и чакаше поличба някаква. Нека бог му даде знак! П. Велков, СКН, 36.
9. Диал. Годежен или сватбен подарък, обикн. пръстен. После ходят у девойката, като им [на сродниците] ставят софра. По неколко време излегвит [излязва] момата со някоя дружка. Тогава се меняват знаковете от двете страни. Ст. Младенов, БТР I, 809.
10. Остар. Зодиакален знак. Веднаж посред ден, случи се слънчево затмение, когато слънцето беше на знака Рак... Скоро умря и българският цар. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 42. И сееше пшеница през новолуние. А грозде береше в знака Лъв – и виното бе хубаво. Н. Райнов, БЛ, 51. Пролетното равноденствие или вход на слънцето в знак Овен ще бъде на 8-й марта на 9 ч. 40 м. заранта. Лет., 1876, 6.
◊ Воден знак. Спец. Фигури или букви, отпечатани по специален начин върху някои видове хартия при изработването на банкноти, ценни книжа, държавни документи и др. – Тъй започнах работата си. Скоро тя ме увлече и аз ѝ се отдадох с жар. Да нарисуваш една банкнота, с всички детайли, орнаменти, водни знаци, да изработиш клишето – това е такова изкуство... П. Бобев, К, 80. „Водните знаци“ състоят на места от хубави и правилни звездни форми, на големина колкото еднолевова нашенска монета. РН, 1911, кн. 5-6, 129. Зодиакален знак. Астрон. Название на всяко едно от съзвездията, разположени върху зодиака. Наблюдавано от Земята, Слънцето се проектира върху небесната сфера именно върху колелото на зодиака и неговите съзвездия. Казва се, че Слънцето се намира през даден месец в еди-кой си зодиакален знак. Г. Томалевски, АН, 111. От древните астролози е останало правилото да се разделя пътят на Слънцето точно на 12 части и да се приема, че Слънцето остава във всяка част, наречена зодиакален знак, точно по един месец. Астр. XI кл, 1964, 28. Ничтожен знак. Остар. Мат. Нула. При тия девет цифри притурят и десета, тая, която са дума нула по латински, а по нашему ничтожен знак. Хр. Павлович, А, 2. Ако са найдат ничтожни знакове накрай во множимото число или во множителя, тога умножаваме само знаменателните цифри. Хр. Павлович, А, 13. Парични знаци. Иконом. Пари. Не бива да забравяме, че чак до началото на XIX век количеството на свободните парични знаци, които се намирали в обращение, било твърде ограничено. Хр. Ковачевски, СК, 118. Подправката на парични знаци е забранена от закона. Препинателен знак. Грам. В писмената реч – графически знак (точка, запетая, двоеточие и др.) за означаване на смисловото, синтактичното и интонационното разчленяване на текста. Всеки доклад заемаше десетина гъсто написани страници. Нужните препинателни знаци бяха поставени точно и безпогрешно според граматическите правила. М. Марчевски, П, 164. Почеркът на момичето, което водеше дневника, беше неравен и нечетлив. Изпуснати букви, мастилени петна... Препинателни знаци почти нямаше. Цв. Ангелов, ЧД, 191. Пътни знаци. Трансп. Табели с определена форма и цвят, които се поставят покрай пътното платно и съдържат условни означения или надписи, чрез които се информира за условията на пътното движение и състоянието на пътя. Неприветен пейзаж, където природата с растителността и цветовете си е заменена от бетон и стомана, от циментови надлези, от пътни знаци с имената на следващите селища и цифрите на пределната скорост. Б. Райнов, ДЛЗ [еа]. Новата електронна система ще следи дали шофьорите спазват пътните знаци по улиците. Финикийски знаци. Книж. Пари. Всичко в родните управленски скандали се върти около финикийските знаци. НЗЗ, 2012, бр. 8, 1.
~ Β знак на. Книж. Като израз, проява на нещо. – Хайде, Манаси, със здраве да я носи момчето ти... Другоселецът кимна глава в знак на благодарност. Кр. Григоров, ОНУ, 9-10. В знак на съгласие. В знак на признателност. В знак на приятелство. В знак на скръб. В знак на протест. В знак на преданост. Като (сякаш) по даден знак. Изведнъж, мигновено. Десетки лица, като по даден знак, се обърнаха към капитана и впиха в него обнадежден поглед. X. Русев, ПС, 205. Челата на всички се набръчкаха, устните засъхнаха и разговорите изчезнаха изведнъж като по даден знак. К. Петканов, МЗК, 93. В такива обедни часове, сякаш по даден знак, жабите отведнъж започват своите оглушителни и тържествени концерти. Ем. Станев, ЯГ, 70. Под знака на. Книж. С някаква основна идея или при някакви решаващи обстоятелства, обстановка. До края на Първата световна война общественият и политически живот у нас минава под знака на остри класови борби между буржоазията и трудещите се от града и селото. Лит. XI кл, 3. Слагам / сложа (турям / туря) знак за (на) равенство между някои, между нещо и друго нещо. Книж. Изравнявам в някакво, обикн. в лошо отношение, хора или други неща, които се различават помежду си, смятам ги еднакви. Мнозина още турят знака на равенство между Бай Ганю и българина като „национален тип“. Г. Бакалов, Избр. пр, 302. Той слага знак за равенство между искреността и грубостта.