ЗНА̀КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до знак (във 2 знач.). Графичните системи са по-модерни, защото са изградени върху знаков материал, взет от обикновеното писмо. Стен. VIII кл, 3.
2. Който служи като знак за нещо, представя най-ясно нещо (някакво явление, тенденция и др.). Бяха обсъдени широк кръг от теми. Приоритетни бяха темите за евроинтеграцията и стабилността на местното самоуправление. Срещата има преди всичко знаков характер. Кап., 2000, бр. 21, 1.