ЗНА̀ЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. и диал. Човек, който много знае; мъдрец, знаител, знайник. Па и всеки – бил той прост или зналец, бедняк или имотник – даваше, кому колкото стигне ръка – за обители и църкви. Н. Райнов, ВДБ, 61. А едри тайни се тулеха в тези писмена, защото самин Енох завеща в тях на зналците вси съкровища на своята мъдрост. Н. Райнов, БЛ, 52.