ЗНАМЕНА̀ТЕЛНО нареч. Остар. Книж. 1. С важно, съществено значение; забележително, значително.
2. Многозначително. Той [Гьоте] получава отпечатаните четири тома свои съчинения, „резултат на половин живот“, и бележи знаменателно: „Няма ни една буква в тях, която да не е преживяна, почувствувана, изстрадана, обсъждана“. М. Арнаудов, Г, 30. Напразно Иванчо му махаше знаменателно с ръка да мине по същия път, той обаче намери по-лесен мост. Ив. Вазов, Съч. VIII, 55. Сега вече младото момиче се усмихна знаменателно. А. Страшимиров, Съч. V, 287. Пристигна донесение, че един български ескадрон избягал, щом забелязал румънските патрули. Офицерите се спогледаха и знаменателно се усмихнаха. Й. Йовков, Разк. II, 222.