ЗНАМЕНÒСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Който носи знаме. Някой от първата галера извика към знаменосния кораб, че лично българският хан Борис е бил предупреден за преминаването на мирното пратеничество на император Михаил III, което пътува за Рим. Й. Вълчев, СКН, 228. На манифестации знаменосните блокове вървят начело.