ЗНАМЕНÒСКА ж. Жена знаменосец. Той се намери близо до байрака и видя, че знаменоската беше млада мома с мургаво, валчесто лице. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 191. Единствено момиче в четата, с нас тича и Милка Араванова – сега наша знаменоска. Д. Бозаков, ДС, 49.


Източник: Речник на българския език (онлайн)