ЗНА̀ТНИК, мн. -ци, м. Рядко. Човек, който е известен, прочут по род, богатство, обществено положение и под.; знатен човек. Ще пламнат в пожар обителите, дето цял народ се е крил векове от суетата, клюката и коварството на своите царе и знатници. Н. Райнов, ВДБ, 75. Шах Менсур глава привел мълчи, / а мълчат и знатниците сбрани. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 226.