ЗНА̀Я и ЗНАМ, знàеш, мин. св. знàех, несв., прех. 1. Прех. и непрех. с предл. за. Имам сведения, разполагам със сведения за някого или за нещо; известно ми е. – Знаят всеки пътник де е слязъл и как го викат. Ив. Вазов, Съч. XII, 26. Тя бе прочута игралица и се надяваше на себе си, ала не знаеше какво може Дъбакът. Елин Пелин, Съч. I, 177. Неговата биография беше тъмна, никой нищо не знаеше за миналото му. Й. Йовков, Разк. II, 74. Българското общество знаеше за готвената протестна акция две-три седмици до определения за нея ден. К. Константинов, ППГ, 173. Той [хан Борис] бе обещал на Людовик Немски да помисли върху покръстването и византийците знаеха за това. Й. Вълчев, СКН, 408-409. – Изглежда, че не знаете нищо по днешните арести. М. Грубешлиева, ПИУ, 130.
2. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Сигурен съм, уверен съм. Веднаж у Станкини дойде Бъзунекът. Той знаеше, че Станкината майка ще го почерпи нещо. Елин Пелин, Съч. III, 129. Никой по-добре от Папазова не знаеше, че това не е истина – между него и Сарандовица нямаше нищо. Й. Йовков, ΒΑΧ, 40. Зная, че мама ще влезе, и все пак ми е страшно; нали влиза отвън от тъмното! Д. Габе, Н, 13. Знае / невяста ранобудна – всичко / готово е, но пак ще пита. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 45. // С отриц. не и следв. подч. въпр. изр. Двоумя се, чудя се. Той стоеше прав със скръстени ръце и не знаеше да приказва ли или да мълчи. Й. Йовков, СЛ, 38. Ревност и мъка го тласкаха да върви, но той не знаеше накъде. Елин Пелин, Съч. I, 98. Глухонемият погледна продължително към небето и благослови с ръка. Този човек идеше като спасител и Игнатица не знаеше къде да го дене. Г. Караславов, СИ, 26.
3. Прех. и непрех. Понякога с предл. за. Имам знания изобщо или познания в някаква област. Той знаеше много, разбираше от всичко. Й. Йовков, Ж 1945, 52-53. Новият гостенин бе облечен в германска куртка и носеше войнишки ботуши. Даваше си вид на човек, който знае много. К. Петканов, В, 238. За тия далечни задморски страни знаех от книжките с приключения. П. Славински, МСК, 61. Отварям очи, гледам я. Все тая мама, дето всичко може, дето всичко знае и от нищо се не плаши. Д. Габе, Н, 16. Четете да знайте що в стари години / по тез земи славни вършели деди ни. Ив. Вазов, Съч. I, 189. Момчето смутено промълви, че знае дърводелство. // Научил съм и помня, овладял съм, усвоил съм (език, стихотворение, песни, уроци и др.). С изключение на мене в тая барака никой друг не знаеше френски. Ив. Вазов, Съч. XII, 99. Нещо повече от първия куплет той не прибавяше, защото може би и не знаеше. Й. Йовков, Ж 1945, 10. Тя [учителката] продължаваше да го съветва и да го изпитва, но Лаленцето не знаеше нищо и всеки път получаваше двойка. Елин Пелин, Съч. IV, 258. Беше църковен певец. Знаеше наум цялата служба. А. Каралийчев, СР, 13. Тази реч се състоеше от хиляда думи. Някои от гражданите я знаеха наизуст, защото от три години я слушаха на всички официални тържества. Г. Караславов, Избр. съч. II, 32. // Разг. Запознат съм с творчеството на писател, учен, музикант и под. Той [Полянов] знаеше добре френските поети и писатели. К. Константинов, ППГ, 140. Тя знаеше Толстой, беше чела всичките му произведения. Δ Студентката знаеше Шопен и го свиреше превъзходно.
4. Разг. Познавам някого или нещо, добре ми е известен някой или нещо; познавам1. – Една дъщеря имаме – да я настаня искам в къща, дето и нази знаят, и ний тях знайме. П. Тодоров, И I, 100. Пристигнах вечерта [в Свищов], сутринта влязох в кафенето, но комитетските хора не познавах. Те обаче ме знаеха. Ив. Унджиев, ВЛ, 337. И тръгнах на запад, и вървях през пустота, защото не знаех тия земи. А. Дончев, ВР, 177. Онази неделя запознах се с горския ни инспектор, а вчера замина през селото и земеделческият учител. Говорих с тях, обещаха да ми помогнат да си взема някои семена, които не знаят нашите селяни. Хр. Максимов, СбЗР, 13. // Разг. Прех. и със сказ. опред. с предл. като, (остар.) за. От лични наблюдения ми е известно, че някой притежава, на някого е присъщо качеството, означено със сказуемното определение; познавам1. Родителите ѝ я знаеха за умна, предпазлива и съобразителна и поради това говореха открито по общите политически въпроси. Г. Караславов, Т, 72. Той знаеше Огнянова за не особено усърден черковник, та нито помисли да го дири в черква. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 144. Аз знаех чичови Стайкови за заможни чифчие. Т. Влайков, Съч. II, 75. Липсваше му великодушие, душата му бе пълна само с мъст. Такъв го знаеха домашните му, знаеха го другарите му по служба. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 462.
5. С отриц. не. Не познавам обикн. някакво чувство или състояние, защото не съм го изпитал, не съм го преживял. Катереше се по големите обли камъни и не знаеше умора. Елин Пелин, Съч. IV, 61. Калин не знаеше какво нещо е страх. Й. Йовков, ΒΑΧ, 124. Народът е още много глупав и малко взискателен; а на господарите му това и трябва: те не знаят нито срам, нито грях, нито човещина. Г. Георгиев, Избр. пр, 21. Казака не знаеше да се обиди и да млъкне или да се пошегува. Г. Караславов, Избр. съч. I, 189. // Не спазвам, не признавам нещо, не се съобразявам с нещо. – Делник-празник аз почивка не съм знаял. Т. Влайков, Съч. II, 78. Писателят все седял и все писал. Той не знаял почивка. Бил много трудолюбив. Само когато вече съвсем се уморявал, той преставал да пише. Елин Пелин, Съч. IV, 205. Тополчани не знаеха кога е ден, кога е нощ, толкова бързаха с оранта. К. Петканов, СВ, 21.
6. Със съюз да и следв. гл. Умея да правя нещо (изразено с втория глагол); мога. Знаел бил да кове хубаво камъка и ситно брашно правел. Й. Йовков, СЛ, 97. Кукушани са пламенни и възторжени. Знаят да се гиздят и веселят. Д. Спространов, С, 72. Той беше наивен, доверчив и способен да даде душата си на онзи, който знаеше изкусно да го поласкае и подлъже. Елин Пелин, Съч. III, 16-17. – Наша Богданка е много галена. Тя нищо не знае да работи. Ран Босилек, ВП, 50. – Лукави станахте вие селяците. Знаете само да лъжете и да хитрувате. Елин Пелин, Съч. I, 43.
7. Съзнавам нещо, давам си сметка за нещо. Човек малообразован, от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре човешката природа и знаеше, че онова, което се запрещава, по-силно се желае. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10. – Мълчи, не говори, приятелю! Не знаеш ли, че нито едно велико събитие на народите не може да мине, без да пострада някой невинен? Елин Пелин, Съч. IV, 249. – Пиян е човекът – рече Месечната, – не знае какво приказва. Й. Йовков, ΒΑΧ, 73. А сред избичката мрачна тази вечер е последна, / знаят го душите неми, знаят го и двете те. Хр. Смирненски, Съч. I, 46. Аз зная, знам – не вечни са теглата, / и тоз народ не е за тях роден. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 148.
8. Усещам, чувствам нещо. – Ето днеска Боримир пък липсва, и бъдният ми вечер не е пълен. Който е майка, той знае само тия работи. Ив. Вазов, Съч. XII, 56. Той я търпеше по милост и всякога я караше да знае, че той се е пожертвувал за нея. Елин Пелин, Съч. III, 138. Сарандовица се засмя и пак отиде на вратата. Тя знаеше, че я гледат, и се усмихваше. Й. Йовков, ΒΑΧ, 80.
9. В пов. Имам предвид нещо и не го забравям; помня. – Знай, че аз бях осем години заточен в Азия. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 77. Лудо младо харно знай: / жар безумен / с хлад разумен / обюздай! Π. Κ. Яворов, Съч. I, 11. Да знае Мара, кога е кумувала и на тъпан грош давала. Н. Геров, РБЯ, 161.
10. С лич. местоим. във вин. Разг. Неодобр. За изразяване на убедеността на говорещото лице, че добре познава някого и го осъжда; познавам1. Хотелджият стоеше на вратата и чакаше за отговор. – Заплатете си! – Нямам. – Ще ви предам на полицията като нехранимайко. Знам ги аз българите... Ив. Вазов, Съч. VI, 38. – Бял мед няма у всеки кош, него млади пчели го правят. – Мълчи, мълчи! Знам те аз тебе. Й. Йовков, ЧКГ, 113.
11. В пов. или в бъд. във 2 л. Разг. а) За изразяване на предупреждение, когато говорещото лице е убедено в съществуването на някакъв факт. – Знайте, продължи той, пуснали са някой глупав слух, че шътали харамии и тая година тъдява, по балкана. Ив. Вазов, Съч. XV, 20. – Че като припаса на другия ден пистолета на кръста си оная ми ти Марена Алтънова! Малей, земята пищи под нея! Опасна жена, ще знаеш! Ил. Волен, МДС, 144. – Добре, приемам отсрочката. Но със сложна лихва, така да си знаеш! Д. Ангелов, ЖС, 62. б) За изразяване на предупреждение, свързано със закана за осъществяване някакво действие от страна на говорещото лице. – Да знаеш, на Кина няма да простя. Иди и ѝ кажи, че докато съм жива, не искам вкъщи да ми стъпи. К. Петканов, МЗК, 178. – Слушай, колега! – закани му се с пръст докторът. – Ако още на едно място те видя с твоите стомни и шишета, да знаеш – в дранголника ще те пратя. Г. Караславов, СИ, 28. – Кмете, тебе държа отговорен, хубаво да знаеш! – В тази държава има ли закони, или няма? Й. Йовков, ЧКГ, 130.
12. Като вмет. дума. Разг. а) Във 2 л. За убеждаване; разбираш, разбирате. – Тук-таме има някои по-нетърпеливи висши чиновници, знаеш, сърдят се, ако не услужиш навреме. Елин Пелин, Съч. I, 208. Аз, знаеш, не си поплювам, пооблещих му се насреща. Ал. Константинов, БГ, 5. А дамата сопната, знаете – / тропа, нервира се, / даже проплаква. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 35. б) Във 2 л. Обикн. в съчет. с въпр. частица ли. Употребява се за насочване на вниманието на слушателя върху това, което ще се каже. – Знаете ли какво, господа, хайде някой път да си опечем една тиква! Елин Пелин, Съч. I, 204. – Знаете ли, аз тоя подвиг ще го разказвам по целия свят... Ив. Вазов, Съч. XXVI, 34. – Довиждане... Знаете ли, защо довечера да не поиграем у дома на карти? Н. Русев, П, 42. в) В 1 л. ед. и с отриц. не. Обикн. в съчет. с въпр. местоим. или местоим. нареч. Употребява се за изразяване на неопределен признак. И взе да разправя, че не знам в кое село, в нивите, излязъл един стар човек. Й. Йовков, ЖС, 120. Леля Станка имаше някаква далечна роднина, гражданка, която живееше в София, дето имаше собствена къща и получаваше пенсия за не знам какви заслуги на покойния ѝ мъж. Елин Пелин, Съч. II, 119. Хаджията беше намерил не знам от де една стара шуба. Ив. Вазов, Съч. VI, 25. Вареше праханта, сушеше я не знам колко време и подир това я начукваше с голям чук. Й. Радичков, СР, 160. – И вие сте виновни, – сопна се докторът. – Пуснали сте го да ви лъже със светени водици и с не знам какви други боклуци. Г. Караславов, СИ, 28. Живял ратай: Калин Адамов; / бил мъдър той като змия… / Родил се бил в селцето Дамево, / околия не знам коя. Н. Хрелков, ДД, 174. зная се, знам се I. Възвр. от зная, знам в 4 и 9 знач. – Като се знаеш какъв си, защо отиде с всичките пари? Половината да беше оставил тука. Ст. Л. Костов, Г, 20. Той се знаеше за богомил и не искаше да наруши строгия ред, който се спазваше при подобни случаи. Д. Талев, С II, 256. – Интересно занятие. От колко години го упражнявате? – Откакто се знам. Елин Пелин, Съч. IV, 118. II. Взаим. от зная, знам в 4 знач. – Слушай, Радке, ние се запознахме, но се не знаем още. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 76. – С Йосифа ние се знаем от деца, приятели сме. Й. Йовков, ЧКГ, 20. – Къщите ви една до друга – знайте се от малки. П. Тодоров, Събр. пр II, 24. – Ти откъде си? – От Ново село. – Тогава се знаете с бате Димо. К. Петканов, ОБ 11. знае се безл. от знам в 1 знач. И то каза същото, което вече се знаеше: кърджалиите се върнали. Й. Йовков, СЛ, 135.
ЗНА̀Я СИ несв., прех. Разг. 1. Ясно ми е, уверен съм в нещо. Наглед вървим спокойно, дори с някаква външно изразена небрежност. Но ние си знаем какво е в душите ни. Б. Трайков, ВО, 5. – Изтъчеше ли се дефектен плат, знаехме си – и ние сме виновни за това. ВН, 1958, бр. 2082, 2.
2. Познавам някого или нещо, добре ми е известен някой или нещо. Щом се засити добре, Петльо приближи до мрежестата ограда, провря се през дупката, която само той си знаеше, и припна към обора. П. Бобев, ГЕ, 15. // Познавам някого като някакъв. И сè си го знаех здрав и силен като мъжага, пъргав и лек като момче. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 3-4.
3. Умея да правя нещо; мога. Как ми е драго да имам моя къщичка, че да си я наредя както аз си зная, да туря бели перденца на прозорците. Й. Йовков, А, 30. Той намръщи чело и сърдито я изгледа. Идеше му да ѝ викне, както той си знае. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 181. Не след много време в стаята нахлу с радостна глъчка една шумна дружинка. Децата полудуваха, както си знаеха, докато влязоха родителите им. П. Бобев, ГЕ, 11. В дебелия тефтер на хаджи Сяро бяха вписани със славянски букви имената на повечето мъже от махалата. Вземаха на вересия и от бакалницата му, а той сам си водеше сметките, както си знае. Д. Марчевски, ДВ, 102-104. – При жътва се оронва много зърно. На вас се пада зърното. Ама да се разберем отсега – искам да го изкълвете, както си знаете вие, до зрънце, а кокошчиците да ми снесат повечко яйца. П. Бобев, ГЕ, 22.
4. Обикн. със следв. доп. изр. Сигурен съм в изпълнението на действието в подчиненото изречение. Знаех си, че той ще пропадне на изпита. Δ Зная си аз, че ще дойдеш тук.
◊ Баба знае и друга уличка. Диал. Употребява се при подчертаване, че може да се намери и друг начин, за да се постигне нещо. Баба си знае бабината (бабешката). Разг. Употребява се, когато някой постъпва, както е свикнал, и не желае да се вслуша в съвети или да възприеме нещо ново. Бог (господ, кой) знае какво (що). Разг. Обикн. в отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, че, сякаш. Нещо значително, голямо, което заслужава внимание, или нещо неприятно, лошо (за лице, предмет или действие, чиито качества обикн. се преувеличават в положителен или отрицателен смисъл). – Аз съм уволнен и нямам пари, пък за братята ви тая сума не е бог знае какво. Ем. Станев, ИК I и II, 47. – А бе какво сте се разкиснали, та все плачете, като че бог знае какво е станало... Ив. Вазов, Съч. ΧΧIIΙ, 177. Бог (господ, кой) знае какъв. Разг. В отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, че, сякаш. Много голям, значителен, забележителен, хубав или много неприятен, лош (за качество, което обикновено незаслужено се преувеличава в положителен или отрицателен смисъл). – Ти мислиш, че си вложил бог знае какъв ум! Какво направи? Постегна хотела, издигна два етажа, застрои празното място, докара готвач от София, и туй то. Аз не можех ли да го направя? Много ум ли трябва? Д. Немиров, В, 62. – Да не ви знае човек, ще помисли, според вашите очерки, че сте кой знай какъв циник. Ал. Константинов, Съч., 69. Бог (господ, кой) знае колко. Разг. Обикн. в отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, че, сякаш. Много, толкова много. – Не са богати и имотни кой знай колко. П. Тодоров, И I, 95. Съквартирантите ни напуснаха полуетажа, който обитавахме съвместно, и ние, макар че не се погаждахме кой знае колко с тях, изпаднахме в един вид меланхолия. Г. Караславов, Избр. съч. II, 293. Бог (кой) знае докога. Разг. Обикн. в отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, че, сякаш. Много до късно. Бог (кой) знае кога. Разг. Обикн. в отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, че, сякаш. 1. Много отдавна, някога. 2. Много късно. Бог (кой) знае къде (где, откъде). Разг. Обикн. в отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, че, сякаш. 1. Много далече. После се омъжи и замина. Намери някакъв и сега е в Копенхаген или Осло или бог знае где из скандинавските столици. С. Славчев, БФ, 235. 2. Много отдалече. По наклонения бряг са накацали степни птички, които са пристигнали кой знае откъде да се напият с вода и да изплакнат напрашените си криле. А. Каралийчев, С, 139. 3. На добро или лошо място, в добра или лоша среда. – Остави ме тук и не се обади да попиташ как съм, що съм. – Не си кой знае къде попаднала. Елин Пелин, Съч. IV, 198. Бог (кой) знае откога. Разг. Обикн. в отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, че, сякаш. От много отдавна. (Все) една<та> си зная; зная си тая. Разг. Повтарям все едно и също, упорито настоявам, че нещо е така; упорствам на нещо. Той си знаеше все едната. „Не можем. Бедно е селото.“ Т. Влайков, Съч. III, 141. Де (отде) да знаеш. Разг. Неизвестно е, не се знае (употребява се за подчертаване на неизвестност или за съмнение). – Не можем да изтичаме до техните позиции и да го домъкнем в нашите позиции като ярка. Не дават! Пък и не го познаваме кой е. Де да знаеш каква шваба ще домъкнеш. П. Вежинов, НС, 139. След дълго колебание той купи четири вестника. Мило му беше за четирите лева, но не можеше да рискува службата си... – Отде да знаеш! – оправдаваше той извънредните разноски. Г. Караславов, Избр. съч. II, 326. Душа да ми знае. Разг. Като възклицание, за означаване, че ми предстои да изтърпя нещо тежко, да понеса нещо неприятно. – Тръгнал по селата един Арап ага – тежко и горко, ако некой наш човек рече да бега в града! Хваща той роднините му в селото – татко, майка, братя, братучеди и душа да им знай! Д. Талев, ПК, 376. Душичката (душицата) ми знае. Разг. Само на мене самия е ясно колко страдам, колко много ми струва нещо. – Нали знаеш, сестрице, едно чедо имам. Криво-ляво завърши гимназия. Не ме питай, сестрице, как стана това. Душичката ми знае. ВН, 1955, бр. 183, 4. <Един> бог (господ, дявол) знае. Разг. Неизвестно е, не се знае (употребява се за подчертаване на неизвестност или съмнение в нещо). – Как е лъгал баща си досега, та още го държи, един бог знае. Ив. Вазов, Съч. XXV, 174. – Как и кога се е измъкнал от болницата, един дявол знае... П. Михайлов, МП, 118. Едно си (баба) знае, едно си бае. Разг. За човек, който упорито не се вслушва в забележки или съвети и прави това, което си е наумил. Знае Аврам (Кольо, Пейо) де зимуват раците; знае Аврам де копае корени. Диал. За хитър, практичен човек, който умее да се нарежда и да извлича лична облага от обстоятелствата. – Знае Аврам де копае корени, гиздосийке! – притури лелята. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 128. Знае Петко дека е женското. Диал. За хитър, практичен човек, който умее да се нарежда и да извлича лична облага от обстоятелствата. Знае свиня да яде диня; знае <ти> свиня що е диня; знае ли свиня да пие из бъкел вода; знае свиня кладенчова вода. Разг. Пренебр. За прост, ограничен човек, който не разбира от нищо по-хубаво, по-добро. Знае се, че Кръсто е кръстен човек. Диал. Казва се на човек, който говори за общоизвестни неща (като предупреждение да не говори повече). Знае Станка де има круши. Диал. За хитър, практичен човек, който умее да се нарежда и да извлича лична облага от обстоятелствата. Знаеш ли, попе, да свириш. Диал. Употребява се, когато някому се случи нещо лошо, сполети го зло. Знай си петъка. Диал. Мисли какво правиш, съобразявай се какво ти е позволено. Зная (знам) две и двеста. Разг. Мога да се задоволя и с малко, и с много, според възможностите си или според обстоятелствата. Дедо Дичо е хем стар, хем патил: он знае две, па и – двесте! М. Георгиев, Избр. разк., 63. Зная (знам) дълбока книга. Диал. Много съм образован. Зная (знам) и дявола къде се коти; зная (знам) и на дявола (дяволите) дупките. Диал. Хитър, умен, ловък, съобразителен съм. Зная (знам) къде (де) зимуват раците. Разг.; Зная (знам) де Аврам копае корени. Диал. Хитър, умен, ловък, съобразителен съм. Гешоолу и той знае де зимуват раците – нещо такова шушу-мушу с букурещкия Христо Георгиев! Ст. Дичев, ЗС II, 529. Зная (знам) мярка на езика (устата) си. Обикн. с отриц. Разг.; Зная (знам) си езика (устата); зная (знам) си на устата петъка. Обикн. с отриц. или в пов. накл. Диал. Внимавам какво говоря, преценявам какво трябва да говоря и какво не; не говоря необмислено. – Ти пък... Хайде-хайде! Като захванеш, не знаеш мярка на устата си. П. Тодоров, Събр. пр II, 225. Обидата и непреклонната юношеска гордост не им позволяваха да се върнат назад в комитетската стая и да молят отново за доверие. Оттам току-що бяха ги изпъдили като деца, които не си знаят устата. С. Северняк, ОНК, 14. – Ти да си събираш езичето, да си знаеш на устата петъка, аз не съм ти слугиня тук, къде се намираш ти, аз за тия думи в миша дупка ще те натикам. Г. Караславов, ОХ II, 528. Зная (знам) себе си. Разг. Добре преценявам, чувствам положението си, възможностите си. – Их, и ти! Какво щели да кажат хората... Нека си приказват, каквото щат. Те дошли ли са да видят как живеем? Всеки знае себе си, само ти не виждаш нашия хал. Ем. Манов, ДСР, 150. – Антица, майка ти, дохождаше време и ставаше много весела. И да речеш, че ще се забрави, че ще се отпусне – не, гледаш я – знае себе си, държи се като царица. Й. Йовков, ЧКГ, 106. Зная (знам) си гьола. Разг. Добре осъзнавам, разбирам положението си и това, което мога или ми е позволено, и това, което не е за мене. А надигне ли някой от пещерните жители глава, за да предложи нещо, да изкаже и той свое мнение по разните въпроси – цап по главата с тежката лапа. Да си знае там гьола, да не се бърка във висшите работи. П. Незнакомов, Ст, 1963, бр. 924, 1. Зная (знам) си мястото. Разг. Преценявам добре себе си, възможностите си, имам реална представа какво представлявам. Кафеджията остави филджаните, отново леко се поклони и излезе – знаеше си мястото и не обичаше да влиза в дълги разговори с хора като Хаджиставрев ефенди. Д. Спространов, С, 78. Зная (знам) <си> своето (своята). Разг. Правя само това, което ми е по волята, и не се вслушвам в чужди съвети. – Тракия е пламнала от четири страни от тия безверници. Кантакузин ли ги вика, Ана ли с пари и дарове ги котка, те си знаят своето. Ст. Загорчинов, ДП, 382. Унесен от своята мисъл за хляба, Бальо не обърна внимание на Гиньовите думи. Той си знаеше своето. И продължи: – Един хлябът е от бога. Ст. Чилингиров, ХНН, 92. Зная (знам) си сметката (сметките). Умея да разпределям средствата, с които разполагам; не съм разточителен. Не хвърляше дори трохите – лепеше ги с пръст и ги хрускаше. Беше от ония хора, които си знаят сметката. Св. Минков, РТК, 39. Дядо Йордан държеше синовете си по-далеч от кръчмарската работа, на която сметките си знаеше и гледаше сам. Елин Пелин, Съч. III, 10. Зная (знам) си стоката. Разг. Неодобр. Много добре познавам някого и не мога да очаквам нещо хубаво от него (обикн. за близък човек). – Не само нивите на бабалъка си – и баща си ще продадеш ти, нали си зная стоката. Е, ти не се сърди, шегувам се... М. Марчевски, П, 193. Зная (знам) си ума. Разг. Не правя нищо неприлично, владея се добре, разумен съм. – Прощавай, бай Марко, пиян съм, като возелница... но пак си знам ума... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 81. Гана беше още от малка буйна и луда. Биеше момчетата, ако я закачаха нещо, но си знаеше ума. Ст. Даскалов, СЛ, 117. Зная (знам) спатиите на някого. Разг. Известни са ми тайните постъпки на някого, скритите му замисли. Той се опита да я целуне тъкмо когато пресичаха за към къщи. „Простак!“ – отскубна се тя, а след себе си чу присмехулните му хули: „Де, де, знаем ти спатиите с редактора!“. Ст. Даскалов, СЛ, 366. Зная (знам) цената на някого или на нещо. Разг. Преценявам правилно действителната стойност на някого или нещо. Годините минаваха, презвитер Козма стоеше при Аароновия двор, външно смирен на божията воля и повелята на патриарха, а вътрешно разгневен и недоволен, тъй като знаеше цената си, чувствуваше се достоен за големи дела и долавяше страха на знатните духовници. А. Дончев, СВС, 209. Парите в гроб се не внасят, ала се оставят, че домът сит и честит да бъде... Лошо ли е? Не! Не е лошо! Щеше да бъде лошо, ако ги пръскаш, ако не им знаеш цената. Д. Немиров, Б, 180-181. Знаят ме и камъните; знаят ме и <късите> кучета. Диал. Много съм известен. И баба знае <така (тъй)>. Разг. По такъв начин, така всеки може да го направи, с това всеки може да се справи. – Стига си ровил като кокошка... Ами се наведи! .. Бръкни с ръцете си!... Тъй и баба знае да рови. К. Калчев, ПИЖ, 28. – Знам аз как ще се оправи работата. – Е, как? – Трябва да заловим „език“... – Това и баба знае… Но да се залови „език“, съвсем не е лесна работа... П. Вежинов, ЗЧР, 88-89. Кой знае. Разг. Неизвестно е, не се знае (употребява се за подчертаване на неизвестност или за съмнение). – Ако беше си дома Павел, тая работа нямаше да бъде така, но кой знае... Елин Пелин, Съч. III, 17. Не щеш ли ти, кой знае по каква причина, / внезапно текнало му на едина / да литне по света. Д. Подвързачов, Б, 21. Кой знае от кои времена. Разг. От много отдавна. Черквичката, останала кой знае от кои времена, се е схлупила под тежестта на плочния покрив. Елин Пелин, Съч. IV, 81. Кокошката не знае, яйцето знае. Диал. За човек, който се показва по-умен от другите, по-големи от него. Малко (много, не, толкоз) искам (ща) <и> да зная (знам). Разг. Пренебр. 1. Някого или за някого. Никак не се интересувам от някого или какво мисли или ще каже някой; не желая да се занимавам с някого или да имам нещо общо с него. – Никого не искам да зная и няма защо да се крия! Аз стоя над вашите борби! П. Тодоров, Събр. пр II, 384. – Мълчи да не те чуят съседите!... – Нека ме чуят. И аз съм човек. Който не ме харесва, да не ме взима. Много искам да зная за хората! К. Петканов, МЗК, 148-149. – По цял ден те няма, вечер не те вижда човек... а баща ти тия дни се мята като риба на пясък! Толкоз искаш да знаеш какво става с него. Че той става министър, че издига фамилията. Ст. Л. Костов, Г, 85. 2. Нещо или за нещо. Не обръщам внимание на нещо, не ме засяга; не се интересувам. – Дъжд, вятър, не искам да знам... П. Тодоров, И I, 104. Залязващото слънце пилееше над нея [навалицата] желточервеникави лъчи. Дали и то не се радваше на хубавата музика. Но тати, стори ми се, не искаше и да знае за всичко това. Ст. Чилингиров, ХНН, 137. Много да не знаеш; много няма да знаеш. Разг. Пренебр. Не си позволявай да възразяваш. – Я, дърто, отвори по-скоро... докато не сме изкъртили вратата... – Защо? – И ти... много-много да не знаеш... я отвори, ти казвам! – изрече заплашително с прегракналия си глас жандармерийският началник. П. Михайлов, МП, 49. – От днес нататък добре ще си отваряш очите. Ще работиш и много няма да знаеш, докато не хвърлим здрав корен в тази земя. К. Петканов, ЗлЗ, 35. На две магарета <кош> слама не зная (знам) да разделя. Разг. Пренебр.; Не зная (знам) да дам на <едно> магаре вода. Диал.; Не зная (знам) да напоя магаре. Диал. Не съм способен за нищо; некадърен, глупав съм. Не зная (знам) да зина. Разг. Пренебр. Нямам никаква дарба да говоря. Не знае да зине, а реч иска да държи. Не зная (знам) къде (де) да дяна (турна, туря, сложа) някого. Разг. Старая се всякак да угодя на някого, да му окажа внимание като израз на уважение и почит или на голямата ми радост, че го виждам. От благодарност възрадваният Исеин не знаеше къде да ме тури: дари ме с една пърчова кожа за постилане, след това с бели навои. Н. Хайтов, ШГ, 267. Не зная (знам) къде (де) да се дяна от нещо и (рядко) самост. Разг. Обхванат съм от някакво силно чувство (обикн. радост или мъка, срам). Аз просто не знаех къде да се дяна от срам и угризение... Г. Белев, ПЕМ, 121. Не зная (знам) на земя<та> ли съм, на небе<то> ли съм. Разг. Много съм щастлив, много се радвам; много съм развълнуван от радостни преживявания. Не зная (знам) на кой бог (светец) да се моля. Диал. Съвсем безпомощен съм, нямам при кого да отида за помощ, подкрепа. Не зная (знам) (не разбирам) (ни<то>) бъкел от нещо; не зная (знам) ни буки. Разг.; Не зная (знам) ни бле (блях). Диал. Нищо не мога, нищо не разбирам, пълен невежа съм в някаква област. Не зная (знам) ни делник, ни празник; не зная (знам) делник ли е, празник ли е. Разг. Работя без почивка, неуморно, винаги съм много зает с работа. Не зная (знам) отде пикае кокошка. Диал. Пренебр. Много съм глупав, неопитен. Не зная (знам) (още) да си обърша носа (сополите). Разг. Малък и глупав, неопитен съм. Не зная (знам) сметка на парите си. Разг. Неодобр. Не умея да пестя, разточителен съм, пилея пари. Не зная (знам) сметката на парите си. Разг. Много съм богат, голям богаташ съм. Не зная (знам) хляба на какво дърво расте. Ирон. Много съм глупав, неопитен. Не се знае <ни> кой пие, <ни> кой плаща. Разг. Съществува пълно безредие, анархия, никой не носи отговорност за това, което става. Не си зная (знам) акъла. Диал. Забравям много, изкуфял съм. Не си зная (знам) годините. Разг. Много съм стар. Не си зная (знам) чергата. Разг. Не съзнавам положението си, големея се, надувам се, въпреки че съм беден. – Не си ли знае чергата, та се е накокошинила, като че ли е принцеса... Д. Кисьов, Щ, 133. Не ща да зная (знам) ни колкото една муха някого. Диал. Никак не се интересувам за някого, не ме е грижа за него, не го зачитам. – Не ще да те знае ни колкото една муха. Π. Ρ. Славейков, БП I, 315. Още не зная (знам) да си връзвам / вържа гащите. Разг. Малък съм, дете съм и не съм годен за самостоятелен живот. Така Драган знае, така деца плаши; така (тъй) знае дядо, така (тъй) плаши децата; тъй знае дядо Бае, тъй плаши децата. Диал. Казва се обикновено в отговор при забележка, че някой не върши някаква работа както трябва, а както е свикнал. Така зная (знам), така бая. Диал. Върша нещо така, както мога, както умея. Така (тъй) и баба знае. Разг. Ирон.; Така и сваха ми Гюрга знае. Диал. Ирон. Като възклицание, с което се подчертава, че някаква работа е извършена по лесен, хитър начин. Тъй (това, така, толкова) знае баба, тъй (това, така, толкова) <си> <и> бае. Разг.; Колко знае баба, толкова бае; едно си баба знае, едно си бае; така знае дядо да бае; колко знае дядо, толкоз хоро скака. Диал. Казва се за човек, който прави нещо, както умее. – Тъй знае баба, тъй бае. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 163. – Голяма работа. И едното стъкло, и другото – стъкло. Толкова му разбрал, толкова направил... Толкова баба знае – толкова бае – уж тихичко подметна Тинчо по стар навик, но всички се разсмяха. П. Проданов, С, 103. Що ми знае лулата. Разг. Много съм преживял, препатил; много зная.