ЗНОЙ, знòят, знòя, мн. (рядко) знòеве, м. Силна лятна горещина; жега, пек. Лилиите си притварят чашките, уморени са и листаците, от двата бряга те се навеждат към реката, за да се разхладят от летния зной. Ст. Станчев, ПЯС, 102. Цялото село е потънало в пладнешки зной. А. Каралийчев, С, 93. Сухият и нажежен въздух трептеше от тропически зной, от някаква огнена и пронизваща мъка. Д. Димов, ОД, 153. В далечината сухо лъщяха зреещи ниви, в прах и зной прозираха очертанията на няколко хълма. Ем. Станев, ИК I и II, 9. Жътвени дни, зной. Ни вятър, ни хлад повяват, нито птича песен се чува. М. Смилова, ДСВ, 28. В сенките приветни, с накити богати / мяркат се красиви вили и палати, / при зноеве летни приюти на хлад / и на покой весел за охолний свят. Ив. Вазов, Съч. I, 93. Не съм те никога избирал на земята. / Родих се просто в теб на юнски ден във зноя. А. Дончев, С, 53. ● Обр. На битието в зноя, / на извънсветовни блянове в студа, / .. / Аз страдам. П. К. Яворов, Съч. I, 124.