ЗÒБАМ, -аш, несв., прех. 1. Ям нещо, което е на зърна, обикн. плод; зобя. След малко ние дърпахме обгорелите соеви шушулки и зобахме омекналите и топлинки зрънца. Г. Караславов, Избр. съч. III, 74. – Бродеше заедно с всички воловарчета из сечищата, където береше дъхави ягоди и зобаше лакомо черни като очите му къпини. Г. Русафов, ИТБД, 149. Убава Яна дренки зобала, / дренки зовала, от дрян паднала, от дрян паднала, та са пребила. Нар. пес., СбВСт, 337. Зобам грозде. // За животно или птица – ям или кълва нещо, което е обикн. на зърна; зобя. Мутовото магаре спокойно си зобаше от царския трън. Г. Белев, ПЕМ, 106. Го [петлето] зеле и го фърлиле во хазната со белите пари. Тоа зобало, зобало и се назобало бели пари, та сетне си легнало и се уталожило како умрено. Нар. прик., СбКШ, 62. Що чинеше кадъна?! – Кутлум бисер мереше, / по голаби фърляше, / кадъна им говорит: / „Зобайте ми, зобайте / девет реди голаби / и десето пауни“. Нар. пес., СбБрМ, 491.
2. Прен. Остар. Пренебр. Уча, заучавам наизуст или изчитам подробно някакъв текст без разбиране, механически; зобя, зубря, кълва. Кирковчето не се стърпя и живо скочи: – Какви са тия книги? – За вас, да зобате, да кълвете... Д. Спространов, С, 163. Не е работа да зобаме много книги, а да пробирами измежду тях малко, та добри, които написани от истински мислители, могат да разбудят ума. УчД, 1884, кн. 7, 308. Очите тогава [на младини] най-лакомо зобат всичко, что видят. Й. Груев, СП (превод), 291. зобам се страд.