ЗÒБАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от зобам и от зобам се; зобене. Той знаеше по-добре от пъдарите кой имот на кого е, в кое лозе кои сортове грозде преобладават. Тези подробни познания го изтъкваха като безспорен водач в нощните похождения из лозята, а другарите му правеха само компания в зобането. Т. Харманджиев, КВ, 184.