ЗÒБВАМ1, -аш, несв.; зòбна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Зобам по малко или зърно по зърно. Като отишъл Коста заранта на лозето, като видял оня ми ти памид, мискета, .., зобнал оттук, лапнал оттам. М. Кюркчиев, ВВ, 100. Да опита ли за награда една позачервена черешка? А защо не? Зобна и изплю костилката. П. Бобев, ГЕ, 110. Той тръгна пак из продълговатата стая, зобна пътем няколко кървавочервени зърна от обеления нар, който бе оставен на подноса. Ст. Дичев, ЗС II, 264. // За животно или птица – зобам по малко или зърно по зърно. Колко скършила от кравайчето, за да ядет от него, се сронале неколко трошки, а голобите, шчо биле до нея, тойчас и зобнале трошките и на часот умреле. Нар. прик., СбНУКШ IV 1973, 163. Преди да се даде да зобнат от коливото кокошките, нефела да ядат хората. СбНУ XV, 67. зобвам се, зобна се страд.
ЗÒБВАМ2, -аш, несв.; зòбна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. За добитък – хапвам зоб по малко. Направихме къса почивка тука, додето той [конят] зобне малко ечемик. Ив. Вазов, Съч. XV, 71. зобвам се, зобна се страд.