ЗÒБЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зобя2 като прил. Нар.-поет. За кон – който е нахранен добре със зоб. Ойдоха ладни механи, / опозорили Тодора / за дванаесе хиляди / и за два коне зобени, / и за две седла сребърни, / и за две узди ляени. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 375. Като пашата изкара / онез зобени атове, / фанали да са надбързят, / надбързят и надминуват. Нар. пес., СбНУ XXVII, 132.