ЗÒБЕНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от зобя1 и от зобя се; зобане.
ЗÒБЀНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от зобя2 и от зобя се.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
