ЗОБЍЛНИЦА ж. Диал. Зобница; зобник, зобило, зобилка. Те изникнаха сякаш изпод земята в оръфани кафяви потури. През раменете си бяха прехвърлили скъсани козиняви зобилници. Ст. Сивриев, ПВ, 130. – Фала тебе, църна бугарино, / немой мене тизе за погубиш, / .. / Па зареди редом по коньове, / та напълни конска зобилница, / по-боле си Калуш назобило. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 148.
◊ Β зобилница да го поберат. Диал. За извънредно слаб, сух, мършав човек. Затова пък старата беше огън. Инак телесно беше слаба – в зобилница да я побереш. Н. Хайтов, С, 6.