ЗÒБНИК, мн. -ци, м. Диал. Зобница; зобило, зобилница, зобилка. Тихо беше по площада при толкова люде, само някой от конете ще изпръхти, усетил мирис на ечемик, преди да надянат зобник и на неговата глава. Д. Талев, ГЧ, 338.
