ЗÒБНИЦА ж. Диал. Торба, пълна със зоб, която се окачва на врата на кон; зобник, зобилница, зобилка, зобило. Гледам го, едър човек, рипа от каруцата, потупва конете по шиите, разпряга, разтрива им коремите с щипка сено, завързва им козинява зобница. Й. Радичков, ББ, 29. Кочияшът се разтича, подмени конете, огледа новия впряг, върза конете за ока и нахлузи зобниците. Й. Вълчев, СКН, 535. Манчо нахлузи зобницата, в която до половината беше сложил овес. Кравата помахна с опашка, клепна с уши и като кон засвива зобта. Кр. Григоров, И, 115.