ЗОВ, зовъ̀т, зовà, мн. няма, м. Поет. 1. Молба, призив, повик за нещо, изразен обикн. с думи, звуци, жест, музика и под.; вик. – Помощ! .. Но в ужаса към кого аз отправих зов за помощ? Елин Пелин, Съч. I, 135. Когато наближих до другата джамия, поде се молитвеният зов на ходжата. Ст. Чилингиров, ХНН, 90. Самотен и строг се носеше над селото проточеният зов на тръбата – аскерът се събираше на вечерна молитва. Д. Талев, И, 500. Слушали ли сте кавала на влюбен овчар? Това е зов и копнеж, и молба, и стон, и клетва, и молитва на оня, чиято душа се е преляла от потока на бликналото чувство. Ив. Карановски, Разк. I, 38-39. ● Обр. Душата ми е стон. Душата ми е зов. П. К. Яворов, Съч. I, 127.
2. Призив, повик, подбуда, възвание към някого да направи, да изпълнява нещо, да се бори за нещо. – Слушайте гърци – изрече той – пет хиляди пешака и триста души конница чакат в Меропските крепости моя зов, за да тръгнат. Ст. Загорчинов, ДП, 352. Думите на Трайка, неговият братски зов в името на правдата и на доброто, всичко това произвежда силно впечатление у селяните. Т. Влайков, Съч. III, 254. Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба. Ив. Вазов, Съч. II, 169. Ах, летете ескадрони! .. / свил десницата корава, целий свят се днес изправя / стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов. Хр. Смирненски, Съч. I, 79.
3. Рядко. Вик (в 1 знач.). Ала зовът ясно се повтори и видях пребрадена млада жена със сукман и везан елек, застанала върху синкавата леска край брега. Ем. Станев, А, 117.