ЗОГА̀Р м. Остар. и диал. Загар3. Печалили два дора ранени, / печалили два сокла шарени, / печалили хърте и зогаре. Т. Панчев, РБЯд, 137.
– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. – Други форми: загъ̀р, зъгъ̀р.
