ЗОГРАФЍСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зографисам като прил. Остар. 1. Който е изписан, изрисуван, украсен с религиозни стенописи. Усърдно се молеха манастирските братя, пееха псалми и тропари, биеха чела о каменните плочи в голямата зографисана църква. Д. Рачев, СС, 273. Колата спряха на полянката [в манастирския двор] и аз гологлав минах под зографисаното преддверие. Ив. Вазов, Съч. ХV, 19.

2. Разш. Който е изрисуван, изписан с рисунки. Бащата го прие в голямата зографисана одая, дето посрещаха най-личните си гости. Г. Караславов, ОХ II, 18. Село Гинци се е проточило с нови жилища в дола (само зографисаната къща с лъва и патиците напомня за вехти времена). Ст. Станчев, НР, 38. Да, вътре беше толкоз хубаво. Широки, зографисани стаи, килими, гардероби, скринове .. и светло, светло, сякаш тука се е родило слънцето. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 32.


Източник: Речник на българския език (онлайн)