ЗОГРАФЍСВАМ, -аш, несв.; зографѝсам, -аш, св., прех. 1. Изписвам стените на храм, параклис и под. с икони или с картини с религиозно съдържание; изографисвам. Зографисвах тъмни дървени икони и бели църковни стени с пеещо сърце и с весела душа. П. Спасов, ГЛЗЗ, 78. Този руснак беше спечелил по някакъв начин благоразположението на тогавашния Свети Синод и той зографисваше по онова време почти всички нови селски църкви в Южна България. П. Незнакомов, СП, 266. В Иверския манастир два параклиса са зографисани в по-късно време с изживенията на българи. Пр, 1952, кн. 6, 42.
2. Разш. Остар. Рисувам, изобразявам, изписвам някого, нещо; изографисвам. По същото време един изкусен живописец (може би Тудор Доксов) зографисва в „Учителното евангелие“ на Константин образа на княза. Н. Драгова, КО, 146. Някога подаряваха писана шарена хурка, зографисвана дни наред, за да пренесе през бърдата горещата обич на овчаря към ваклите очи на либето. ЖД, 1967, кн. 12, 21. зографисвам се, зографисам се страд. Да се зографиса (да се изобрази) всичкото пространство на церквата с прекрасните изображения, което и то се продължава цели пет години, и то подобно велико дело. Н. Рилски, ОМР, 64.
– От гр. ζωγραϕίςω.