ЗОГРАФЛЪ̀К, мн. -ци, м. Остар. Зографство. – Тръгнах тогава и ми беше леко и весело на душата. Пееше сърцето ми и зографлъкът ми спореше. П. Спасов, ГЛЗЗ, 76. Тогава по-големият му брат Димитър продължи зографлъка и стана прочут майстор. Но и той рисуваше само икони и стенописи. Е. Йончева, ЗГ, 88.